Западните феминистки идеологии дълго време доминират в основните медии, налагайки разказ, който не се простира отвъд Евро-Америка и игнорира реалния опит на жените по целия свят. Тази статия ще разглежда проблемите с центрирането на белият феминизъм, който възприема политика 'един размер пасва за всички'.
Белият феминизъм страда от проблем с прекаленото опростяване - недостатък, който често се проявява в политическия дискурс. Изследването на разбирането ни за женствеността от гледна точка на белия феминизъм, чиито корени са вплетени в империализма и колониалното минало, го прави неподходяща основа за прилагане на феминизма като универсална концепция. В интервю за JSTOR Daily, авторката Адичи подчертава как историческите контексти водят до различен опит на феминизма в зависимост от расовите различия. [1] Когато първата и втората вълна на феминизма се съсредоточават върху бели жени от средната и горната класа и тяхното избирателно право, те пренебрегват потисничеството, с което се сблъскват жени от други класи, раси, етноси и културни среди. Неспособността да се вземат предвид тези различия само засилва проблемите за жените, които не попадат в толкова стриктни категории, оставяйки печалбите на Европа и Америка за сметка на загубите на Глобалния Юг. В основата на това движение стои нуждата от достъп до трудова заетост, но за чернокожите жени проблемът не е в достъпа до работа, а в прекомерната експлоатация и претоварване. Именно тази липса на връзка отчуждава много жени, карайки ги да се чувстват изключени от идеологиите на белия феминизъм.
Прилагането на интерсекционален подход към феминизма за първи път е въведено от Кимбърли Кръншоу [2] и представлява начин за цялостно разглеждане на феминизма. Интерсекционалността се фокусира върху взаимната свързаност между публичната и личната сфера, като подчертава, че личното е политическо. Дискриминацията се преживява на множество нива и затова трябва да се разглежда чрез многоосева рамка. Тя не може да бъде изследвана изолирано, а в по-широк разговор, който свързва хора от цял свят. Кръншоу използва аналогията на кръстовището, за да обясни как различни аспекти на идентичността взаимодействат помежду си. Това избягва изключващия, тесногръд поглед, налаган от Запада, и вместо това поставя феминизма в контекст, подчертавайки значимостта от неговото осмисляне в социалнополитическа и културна рамка.
Под колониалното наследство
Недостатъчността на бялото феминизъм става очевидна, когато се опитва да бъде приложен като универсална рамка, но се проваля при въвеждането му в култури извън Запада. Все по-трудно става да се наложи концепция, формирана в една част на света, и да се очаква тя да бъде възприета в ежедневието на хората в друга. Това обаче е реалност с историческа тежест; след колонизацията на Африка от Европа, концепции като половия бинаризъм и редуктивната феминистка рамка са се вплели в африканския континент, включително чрез дейността на мисионери по време на неоколониализма. Тези бинарни категории са проникнали в Африка, оставяйки трайни следи, които могат да се открият дори в юридическата система – например колониалната администрация често е кодифицирала своето разбиране за пола в законодателството, приравнявайки го с религията.
Въстанието на жените от Аба е пример за съпротивата на западноафрикански жени срещу ограниченията, наложени върху участието им в управлението. Този бунт остава повратен момент в историята на Нигерия по отношение на правото на жените на самостоятелност.
Да се ангажираш с феминизма в Африка означава да се ангажираш с ежедневието – да се разрушават и заобикалят патриархалните норми, наложени върху африканските жени както в дома, така и извън него. Западът не може да диктува начина на живот на хора, за които знае само от изопачените медийни образи. Затова и терминът „феминизъм“ в масовото му значение, както се преподава и възприема, не може да служи като изходна точка за равенство. Извън Европа феминизмът изглежда напълно различно и често дори не е назован или етикетиран като такъв. Той е нещо въплътено, нещо, което е съществувало дълго преди самият термин да бъде създаден, много преди Западът да го сведе до това, което е днес. Сред много примери, хората с две духове (Two-Spirit) в Северна Америка илюстрират това с отказа си да се подчинят на половия бинаризъм, възприемайки пола по-скоро като изследване на идентичността и избирайки да го прегърнат.Феминизъм чрез съпротивление
Феминизмът в Африка поставя приоритет върху аспекти, които белият феминизъм не разглежда. Той се фокусира върху непосредствената среда, върху това колко потискащ може да бъде обикновеният ежедневен живот; взема предвид насложените ефекти от икономическите неравенства, патриархата, расизма, империализма и други, вместо да бъде оформен спрямо нуждите на бялата жена от средната класа. Тъй като африканската култура е дълбоко свързана с устната традиция, това означава, че повечето африкански жени не се занимават с формулиране или теоретизиране на своя феминизъм. Вместо това, начинът по който той се изразява, му позволява да остане динамичен и постоянно променящ се. Двата типа феминизъм не са в конфликт, нито са сравними. Те трябва да съществуват паралелно, но да имат еднаква тежест в обществения дискурс, без страх от заглушаване или размиване. В основата на феминизма стои включването, което означава, че изключването на какъвто и да е тип жени от него би било отричане на основните му ценности. Не става въпрос за представяне на определена раса или етническа принадлежност, а за това да се изслушват хората, когато имат какво да разкажат - а белият феминизъм е разказ, който обхваща единствено историята на Европа и Америка, която не трябва да бъде изтрита, но не бива и да говори от името на всички.
Източници:
[1]https://daily.jstor.org/chimamanda-ngozi-adichie-i-became-black-in-america/
[2]https://www.jstor.org/stable/1229039