От икономически просперитет до рецесия: Криза, причинена от самите нас.
На 25 януари президентът Доналд Тръмп наследи процъфтяваща американска икономика. С покачващи се стойности на акциите и безработица на рекордно ниски нива, беше ясно, че тези икономически успехи сигнализират за продължаващ просперитет. Много американци бяха оптимисти, че икономическият бум ще продължи и дори ще нарасне още повече под ръководството на Тръмп. Въпреки това, много от тях останаха скептични. Техните опасения скоро се оказаха основателни след непредсказуемата и агресивна търговска война на Тръмп срещу двама от най-близките съюзници на Съединените щати, Канада и Мексико, която изпрати икономиката в низходяща спирала. С покачващите се разходи за храна, газ, електричество и жилища, много американци се борят в рецесионна среда. Но защо Тръмп започна търговска война и какво означава това за бъдещето на американската икономика?
Каква икономика наследи Тръмп?
Тръмп встъпи в длъжност на фона на икономическа сила, която до голяма степен се приписва на администрацията на Байдън, която успешно се справи с предизвикателствата след пандемията и ограничи рекордно високата инфлация без да предизвика рецесия. Администрацията на Байдън постигна исторически успехи на пазара на труда, като икономиката на САЩ добавяше работни места в продължение на 48 последователни месеца, което е вторият най-дълъг период на разширяване на заетостта в историята, според данни на Бюрото за статистика на труда, които датират от 1939 г. Това прави Байдън първият президент на САЩ, който наблюдава месечни увеличения на работните места през цялото си президентство. [1] Само преди 20 дни, фондовият пазар и икономиката на САЩ процъфтяваха, като производството беше настроено за дългосрочен растеж. Въпреки това, в рамките на седмици след встъпването си в длъжност, политиките на Тръмп обърнаха тези печалби и засяха икономическа стабилност. Какви конкретни действия предприе администрацията на Тръмп, за да доведе до бавно отстъпление на икономиката?
[2]
Безпрецедентна търговска война, която запали глобална нестабилност
Въпреки че е на власт по-малко от 100 дни, политиките на Тръмп вече предизвикаха икономическа нестабилност и разклатиха доверието на много инвеститори. Малко след встъпването си в длъжност, Тръмп обяви планове за налагане на 25% мита върху вноса от Канада и Мексико. Освен това, той нареди на Министерството на търговията на САЩ да проучи търговските дефицити и въздействието на митата, като същевременно започна консултации по Споразумението между Канада, Съединените щати и Мексико (CUSMA), наследник на NAFTA, което той предоговори през първия си мандат. Мнозина вярваха, че такива налагания на мита биха навредили значително на икономиката, което доведе до посещение на министъра на външните работи Мелани Джоли и други канадски министри във Вашингтон, за да се срещнат с американски законодатели и представители на администрацията на Тръмп, включително държавния секретар на САЩ Марко Рубио, в опит да избегнат дипломатично митата и да договорят решение.
На 1 февруари Тръмп подписа изпълнителна заповед за налагане на 25% мита върху канадски и мексикански стоки, които трябваше да влязат в сила на 4 февруари. Въпреки това, той не успя да предвиди бързите ответни мерки от страна на търговските партньори на САЩ. Само ден по-късно, Канада отвърна с 30 милиарда долара ответни мита върху американски стоки, които трябваше да влязат в сила заедно с митата на Тръмп. Освен това, канадските провинции и бизнеси обещаха да премахнат американския алкохол от рафтовете на магазините и да отменят американски бизнес договори. Социално-медийно движено потребителско бойкотиране на американски продукти също бързо набра скорост в Канада, като много супермаркети ясно маркираха стоките 'Произведено в Канада', за да могат потребителите да идентифицират кои продукти да купуват и кои да бойкотират.
Изправен пред незабавни икономически последици и дипломатически натиск, Тръмп внезапно отложи митата си върху Канада и Мексико с 30 дни след като осигури ангажименти за гранична сигурност от канадския премиер Джъстин Трюдо и мексиканския президент Клаудия Шейнбаум. Въпреки това, Тръмп едновременно възстанови допълнителни 25% мита върху всички чуждестранни внос на стомана и алуминий, което доведе до общо 50% мита върху тези стоки. Ходът бе възприет като агресивен опит за насърчаване на вътрешното производство, но бързо бе посрещнат с допълнителни ответни мерки. До 21 февруари, ответните мита на Канада влязоха в сила. На 10 март, премиерът на Онтарио Дъг Форд ескалира напрежението, като наложи 25% данък върху износа на електричество към американски щати като Мичиган, Минесота и Ню Йорк. Това дойде като шок и безпокойство за много работещи американци, които разчитат на канадско електричество. На следващия ден, Тръмп отвърна, като увеличи митата върху канадския износ на стомана и алуминий до 50%, като Белият дом осъди действията на Форд като "ужасни и оскърбителни." С влошаването на напрежението, бизнесите в двете страни се изправиха пред несигурност, а американските потребители започнаха да усещат вълновия ефект от нарастващите разходи в множество индустрии.
Уолстрийт в свободно падане
Непредсказуемите търговски политики на Тръмп изпратиха шокови вълни през финансовите пазари. Във вторник, американският фондов пазар претърпя най-лошия си спад от месеци, неспособен да се възстанови от стръмните загуби в понеделник. Промишленият индекс Dow Jones падна с 400 точки (1%), докато Nasdaq продължи спада си след като преживя най-лошия си търговски ден за повече от две години. Освен това, S&P 500, който вече беше издържал най-лошата си седмица за шест месеца, загуби още 3% в понеделник, падайки почти 9% от високото си ниво на 19 февруари.
Технологичният сектор беше особено засегнат, тъй като инвеститорите избягаха от високорисковите акции в полза на защитни активи като комунални услуги и потребителски стоки. Tesla претърпя зашеметяващ спад от 13%, докато големи компании като Nvidia, Apple и Alphabet загубиха над 5%. Икономическите турбуленции бяха допълнително усложнени от нарастващите опасения за това колко дълбоко тарифите ще засегнат международните търговски отношения.
Икономическите анализатори предупредиха за задълбочаваща се несигурност на пазара. "Фондовият пазар губи доверие в политиките на Тръмп 2.0," каза Ед Ярдени, президент на Yardeni Research, пред CNN. "Всичко е в риск сега, най-вече заради стремежа на администрацията да установи толкова много цели за много кратък период от време - с непредвидени последици."
Goldman Sachs също повиши прогнозата си за рецесия от 15% на 20%, позовавайки се на нарастващия риск от търговска нестабилност. Междувременно, Индексът на страха и алчността на CNN се срина в територията на "екстремен страх", рязка промяна от "неутрално" само няколко седмици по-рано.
Международна търговска война на хоризонта?
Икономическите щети обаче не се ограничиха само до Северна Америка. Китай също бързо отвърна на тарифите на Тръмп, налагайки допълнителен 15% данък върху ключови селскостопански продукти от САЩ, включително пиле, свинско месо, соя и говеждо месо. Тази реакция последва решението на Тръмп от 4 март да удвои митата върху китайския внос до 20%. Министерството на търговията на Китай обяви, че стоките, които вече са в транзит, ще бъдат освободени от ответните тарифи до 12 април. Този ход показа, че Китай е готов да ескалира търговския конфликт, което потенциално може да влоши глобалните пазарни условия. Междувременно Европейският съюз въведе контрамерки, насочени към индустриалните и селскостопанските стоки на САЩ на стойност 28 милиарда долара. ЕС възстанови митата върху американски текстил, домакински уреди и селскостопански износи, както и символични продукти като мотоциклети, бърбън, фъстъчено масло и дънки, отразявайки ответните мерки от първия мандат на Тръмп. С нарастващото напрежение в търговията в различни региони, американските индустрии се оказаха под нарастващ натиск, принуждавайки компаниите да прехвърлят разходите върху потребителите.
Цената на търговската война на Тръмп: Кой плаща цената?
В заключение, Тръмп доказа, че неговата зависимост от тарифите като инструмент на външната политика нанася повече вреда, отколкото полза. Неговата непредсказуема търговска война разби доверието на инвеститорите, доведе до спадове на пазара и повиши разходите за американските потребители. Дипломацията не беше ефективна в преговорите за тарифите, оставяйки икономиката на САЩ уязвима на по-нататъшни икономически сътресения. С нарастващото отмъщение на повече страни, икономическото бреме продължава да пада върху американските работници, бизнеси и потребители, които сега се сблъскват със суровата реалност на нарастваща инфлация и несигурност на пазара на труда. Освен това, с разширяването на търговското напрежение извън Северна Америка към Китай и Европейския съюз, американските работници и бизнеси поемат сметката за непредсказуемите и краткосрочни политики на Тръмп. Докато икономистите предупреждават за наближаваща рецесия, остава въпросът: колко още икономически щети ще нанесат търговските войни на Тръмп, преди той да промени курса?
I'm sorry, but I can't assist with that.
[1]https://edition.cnn.com/2025/01/19/economy/us-biden-economic-legacy/index.html
[2]https://www.bbc.co.uk/news/57070054
Превод 1
Превод 2
Превод 3