Улиците на София отново станаха свидетели на хаос, като националисти се борят срещу планираното излизане на лева като национална валута.
Защо еврото не е добре прието в България, въпреки че хиляди хора избират да почиват в съседни страни от ЕС? Мненията за Европейския съюз и еврото са разделени; някои хора са песимистични за бъдещето на България под еврото, докато други са сравнително оптимистични за Европейския съюз.
[1] Алфа Рисърч 2025 „Какво е вашето мнение за Европейския съюз“
Според изследването на Alpha Research от 2022 г. „Обществените нагласи към въвеждането на еврото в България“, само една трета от възрастните изразяват одобрение за приемането на единната европейска валута. Бизнесът обаче показа значително по-позитивно отношение, като 47% напълно подкрепят промяната и очакват благоприятни ефекти за икономиката. Страховете и опасенията бяха особено изразени сред хората с по-ниско образование и тези в по-напреднала възраст с ниски доходи, като тези характеристики колективно описват една трета от населението на България, както заключава изследването.
Последващо проучване през 2024 г. разкри продължаваща тенденция, оформена от евроскептицизъм. Отново, сред собствениците на бизнес мненията останаха положителни, докато ентусиазмът сред общата общественост намаля още повече, като само 34% от българите подкрепят валутния преход. Ултранационалистическите настроения, разпространявани от партията „Възраждане“, значително засилиха общественото песимизъм с техните постоянни искания за референдуми през последните 7 години.
Хаос и съпротива
Водена от Костадин Костадинов, Възраждане се опита да инициира референдум за приемането на еврото през 2018 година, събирайки над 100,000 подписа - недостатъчно от необходимите 200,000 за разглеждане в парламента. Друга опит за референдум през юли 2023 година беше отново отхвърлен, като Конституционният съд по-късно установи, че само 470,000 от подадените 600,000 подписа са валидни.
Всеки път, когато българските правителства са приоритизирали членството в еврозоната като стратегическа стъпка към по-дълбока европейска интеграция на фона на геополитическите напрежения, Възраждане са се противопоставяли с насилие.
През февруари 2025 г. привърженици на Възраждане организираха насилствени протести в София срещу адаптацията на еврото, като г-н Костадинов заплаши с по-нататъшно парламентарно възпрепятстване, ако не бъде насрочен референдум. Полицаи бяха нападнати, офисът на Европейската комисия беше покрит с червена боя, яйца, фойерверки и коктейли Молотов. Протестиращите също се събраха пред Българската народна банка, развявайки национални и партийни знамена и скандирайки "Не на еврото".
[2] Изображение от Христо Владеев/Анадоу/пикчър алианс
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен осъди атаката като "възмутителна", подчертавайки вандализма на офиса на ЕС. Българският министър-председател Росен Желязков, от център-дясната партия ГЕРБ от януари, също осъди насилието, акцентирайки, че подобни действия са неприемливи и противоречат на принципите на върховенството на закона.
Възраждане срещу Европейския съюз
Изглежда, че искането на Възраждане за референдуми е насочено основно като тактика за забавяне, но настояването на г-н Костадинов за референдуми повдига въпроси относно мотивите и дневния ред на неговата партия. Никаква друга страна в Европейския съюз не е провела референдум за това дали да приеме еврото, така че защо Възраждане иска България да бъде изключение?
Когато България се присъедини към ЕС през 2007 г., тя подписа Договора за присъединяване, който законово обвърза страната да приеме еврото като официална валута, след като критериите от Маастрихт бъдат изпълнени. Искането за референдум не може да бъде използвано за спиране на интеграцията на еврото в България.
България поддържа фиксиран обменен курс между лева и еврото от 1999 г., а през април 2020 г. България официално кандидатства за присъединяване към Механизма на обменните курсове II (ERM II), което е задължителна стъпка преди приемане на еврото, и оттогава работи за изпълнение на необходимите икономически критерии за приемане на еврото. Въпреки че има най-ниския БВП на глава от населението в ЕС, България до голяма степен е изпълнила критериите от Маастрихт за присъединяване към еврозоната, като поддържа нисък публичен дълг и прави огромни усилия да задържи бюджетния дефицит под 3%.
Множество петиции и организирани протести показват, че истинските притеснения на Възраждане не са свързани с икономическия суверенитет или културното опазване на България, а с увеличеното финансово наблюдение и контрол, които ще донесе надзорът на Европейската централна банка и Европейската комисия.
Подготвяйки се за промяна
Докато България се приближава към приемането на еврото, нацията е изправена пред критична точка на решение: или да прегърне по-дълбоката европейска интеграция, повишената прозрачност и подобреното икономическо управление, или да се поддаде на вътрешни разделения, подхранвани от националистическа реторика и дезинформация. Януари 2026 г. ще окаже значително влияние върху траекторията на България, или към икономическа стабилност и европейско единство, или към продължаваща несигурност и вътрешни разногласия.
Правилата за използване на този уебсайт са описани по-долу.
- ● Моля, въведете вашето потребителско име и парола.
- ● Тази страница използва "бисквитки" за подобряване на вашето преживяване.
- ● https://news.bg/politics/100-hilyadi-podpisa-protiv-evroto-sabrali-vazrazhdane.html
- ● https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgarian-business-wants-to-join-eurozone-but-society-has-doubts/
- ● https://alpharesearch.bg/post/1004-obshtestveni-naglasi-za-vuvejdaneto-na-evroto-v-bulgaria.html
Графики и изображения :
- ● [1]REUTERS/Стоян Ненов
- ● [2]Алфа Рисърч 2025 "Какво е вашето мнение за Европейския съюз"
- ● [3]Изображение от Христо Владеев/Анадоу/пиктур алианс